ПОП-ФОЛК
Pop-folk.artorean.com
За поп-фолка може да се говори много и да се кажат какви ли не неща. Може да го бъркат с жанр като чалга и какво ли не. Малцина дори не подозират, че поп-фолк и чалга нямат определение и място в българския език! Т.е., нищо не означават, имат си род и дотам са без определение значение.

ЗА ПОП-ФОЛКА
Поп-фолкът е сравнително млад музикален жанр. За него може да се говори като стил от 2001 г., като той вече си има и дом, като фолк канали и империята на продуцентска компания, която толерира своите изпълнители да изявяват и промотират, а именно телевизия ПЛАНЕТА и продуцентския състав на ПАЙНЕР СТУДИО.

За поп-фолка може да се говори много и да се кажат какви ли не неща. Може да го бъркат с жанр като чалга и какво ли не. Малцина дори не подозират, че поп-фолк и чалга нямат определение и място в българския език!  Т.е., нищо не означават, имат си род и дотам са без определение значение.

 Попфолкът, наричан още чалга или етнопоп, е музикален стил, придобил популярност на Балканите. Стилът съчетава български, арабски, турски, гръцки и цигански мелодии, както и мотиви от фламенкото. Характерни за него са повтарящите се музикални и танцови ритми.

Произход

По форма попфолкът (съкратено от „популярен фолклор“, друго граматически правилно изписване е „поп фолк“) се родее с балканско-ориенталската етномузика. В музикознанието стилът е известен под името „етнопоп“.^[1][2] Думата „чалга“ произлиза от турското çalgı – свирня, музика, която от своя страна произхожда от арабската дума шалга.^[3] В епохата на Българското възраждане под „чалгия“ се разбират инструментални групи, изпълняващи тогавашна популярна музика, в която цигулки и кларинети са заменили традиционните гайди и гъдулки, а вместо селяни вече свирят градски цигани, за които това е професионална дейност. Жанрът е забранен като упадъчен през социализма, като популяризирането му в България започва с песните на Хисарския поп от 1980-те и се засилва след промените от 1989 г. и появата на оркестър „Кристал“.

Критика

Някои анализатори свързват чалгата с упадъка на културните ценности и я определят като декадентски стил.^[4][5][6] Противниците ѝ твърдят, че няма връзка с националните и местните български фолклорни традиции и че единствените фолклорни елементи в нея са с близкоизточен произход и прокарва музикални традиции от ислямския свят, наследени от времето на Османската империя. Въпреки че е широко приета от диджеите в нощните клубове, жанрът се посреща с неприязън от по-консервативна публика. В средите на интелигенцията чалгата е критикувана заради прокламираната в нея безвкусица и отхвърлянето на традиционните морални норми.^[7] Чалгата е популярна сред чуждестранните туристи, които не разбират текстовете ѝ^[8] и я приемат за вид местна атракция.^[9]